Гр. Стрелча - крепост Стрелъцград / Стрелчанско кале

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Стрелъцград/Стрелчанско кале се намира на 3.24 km южно от град Стрелча, на десния бряг на река Стрелчанска Луда Яна, в местността „Галата“. Тя е издигната на носообразно възвишение със стръмни склонове, обиколено от североизток, изток и юг от водите на реката. От запад възвишението е заградено от стръмно суходолие. Най- лесният достъп до хълма, на който се намира обекта е от северозапад през сравнително широка седловина. Твърдината има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималните ѝ размери са 150х70 m с площ от 7.47 дка. Днес на терена се забелязват внушителни останки от крепостните стени, които на места достигат 8 m височина. Намиращите се днес на терена крепостни стени, като строеж са типични за средновековието. Те имат дебелина около 1.5 m, от към по- недостъпните страни и достигат до 2-2.2 m от към най- уязвимите участъци. Градени са от дребни и средни по размер ломени и речни камъни, обилно споени с бял хоросан без специфична техника на градене. Външните камъни на стените са полуобработени и  оформят гладки и подредени лица. На обекта добре се различават четири кули, които са подсилвали зашитата на стените. Три от кулите имат „U” образна или квадратна форма. Днес лицата им не са запазени и без археологически разкопки не може да се каже, кой от двата профила е точния. Първата кула е разположена в най- северната точка на крепостта и е с фронт на северозапад, от към най- достъпният участък. Кулата е масивна и се извисява над ров, който прегражда достъпът до укреплението. Югозападно от тази кула е разположен един от входовете. Много е вероятно на по- късен етап този вход да е бил зазидан, като най- уязвим. Втората кула се намира на източната стена точно на мястото, където тя сменя посоката си и от направление юг- север на северозапад. Тази кула също е масивна и северозападно от нея има още един вход. Този вход има доста по- сложна фортификация от първия. От портата до кулата се влиза в тясно пространство оградено от две крепостни стени. Пространството има размери около 50х15 m и е с направление югоизток- северозапад. То завършва със стеснение, където вероятно има още един- вътрешен вход. По този начин се образува така наречената порта капан. Противника разбива първата врата и нахлува в пространството, което е обиколено от високи стени със стрелци и завършва с друга добре залостена врата. Много е вероятно, предвид силната отбрана, именно този вход да е бил главния. Третата кула се намира в най- южният участък на укреплението. Тя е изградена в стика между югозападна и югоизточната стени. Кулата е силно разрушена и едвам се различава на терена. От югозападната стена в посока югозапад тръгва напречна куртина, която се спуска до реката. Куртината завършва с кула кладенец, от която днес не е останало почти нищо. По всяка вероятност крепостните стени са били окичени с още много кули и бастиони, но без археологически проучвания е трудно са се предположи къде са били. Вътрешността на укреплението е било гъсто застроено, като из целия терен се намират множество фрагменти от строителна и битова керамика. Крепостта Стрелъцград е построена по времето на траките и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Голямо неукрепено селище е локализирано на север и североизток под твърдината в началото на пролома на Стрелчанска Луда Яна. Тук са намерени керамични и метални съдове, върхове от копия и стрели, ножове, юзди, монети, мраморен грифон и фрагменти от колони, както и следи от водопровод в местността „Влаов дол“. Това свидетелства за крупно за времето си обществено строителство. Знае се, че още през средата на VІ в. византийският император Юстиниан разширява старата крепост на „Галата“. По- късно на нейно място българите построяват нова, много по- яка крепост. Точно край тази крепост възниква българското селище “на стрелци”, което през средните векове се среща като Стрелъч градСтрелец или Стрелица. Народните предания говорят, че през Априлското възстание от 1876 г. населението се укрива в крепостта, според решението на събранието в Оборище. Според него възстанниците трябва да укрият предварително жените, децата и старците, заедно с ценните им вещи. До преди около 50 години твърдината не е била частичнотолкова разрушена и са били видими жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени. 

Пътепис 

В края на лятната отпуска реших да се установя в град Стрелча за няколко дни и да обиколя местните забележителности- Старосел, Жаба могила, Хисаря (за тях има целеуказващи табели навсякъде и по много) и да открия Стрелчанското кале. Отседнах в местната страноприемница над Археологическия музей. Невероятно тихо и китно градче, невероятен хотел и механа. Първият ден от престоя премина в събиране на инфо от местните. За мое огромно съжаление никой нищо не знае и не е чувал, особено по- младите. Посетих и музея, където също ударих на камък- всеки вдига рамене. Един "кибик" пред музея ме чу и ми каза само това- "отиваш до "Жаба могила", оставяш колата там и питаш човека, който отговаря за могилата, той ще ти обясни, крепоста е наблизо". Така и направих, но за съжаление "Жаба могила" е забравено от бога място- няма туристи, няма читав път, още по- малко "отговорник" на обекта. Оставих колата и тръгнах да търся крепоста пеша, от връх на връх, от могила на могила и все нищо. На един черен път срещнах двама селянина в каручка, попитах ги и получих отговора: "Старите дувари са точно от другата страна на реката на отсрещното било". Включих оптиката на фотоапарата и наистина съзрях крепостните стени, които са запазени с внушителна височина. Преджапах рекичката (забравих и името) и след пет минутно катерене се озовах пред твърдината. Билото на което е построена не е много стръмно, далече от меандрите на рекичката, няма естествена защита от скални зъбери, което определя възможноста да е била строена още през римската епоха. На върха му е добре откроена цитаделата, като северните стени се издигат на височина от около 8 м. В началото човек остава с впечатление, че това е самата крепост, но размерите на затвореното пространство са твърде малки- около 150-200 кв.м. Голямата сензация е в гората под билото. Цялото било е опасано в добре запазени и дебели крепостни стени. При едни сериозни археологически и консервационни работи, може да се окаже, че това е една от добре запазените крепости по нашите земи. Района на самата крепост и около нея е като бомбардиран от метеоритен дъжд. "Археолозите на черно" добре са се потрудили и продължават да го вършат.

Местоположение

Надморска височина: 490 m GPS координати: 42°28’37” С.Ш. и 24°19’38” И.Д.

Източници

К. Василев
Е. Минчев
М. Гърдев
П. Овчаров

Снимки

https://photos.app.goo.gl/Go7vZfsyQKnu5Zm17
https://haiduk-tourist.blogspot.bg/2018/01/blog-post_27.html?spref=fb
http://pepopepo.snimka.bg/travel/krepost-strelchansko-kale.358416

Планове

К. Василев

Крепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско калеКрепостта Стрелчанско кале

 

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 8 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8084
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари