Гр. Якоруда - крепост Калята

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост "Калята" се намира на 2.89 km югозападно по права линия от центъра на град Якоруда. От кога се проучва крепостта Калята и каква е предисторията на проучванията? Крепостта се проучва от 2007 година, като първият проект е за трансгранично проучване и с пари на Европейския съюз. Проектът се наричаше „Средновековна Якоруда по пътя на катрана и виното”. Тогава парите се превеждаха от МРРБ, а тази година финансирането бе чрез Националния исторически музей от Министерство на културата. Миналата година с частен спонсор бе направено единствено геофизично проучване на най-високата и най-равната част на крепостта и тази година имахме за цел да проверим резултатите от геофизичното проучване. Какви са данните, с които разполагате към момента за крепостта? Крепостта е строена през късната античност на ІV - V век. Разкрити са две страни от фортификацията – вътрешна и външна крепост. Вътрешната е по-ранна от ІV век – V век, строена е с бял хоросан. От северната страна се разкри и тази година изцяло се проучи, една вътрешна кула, която е характерна за късната античност, през Средновековието такива не се строят. По-скоро те са отвън, издадени извън стените, с един контрафорс, дълбочината е към 4,75 m, а запазените стени на кулата и на самата стена са към 3,20 - 3,25 m. Тя е много малка, с два строителни периода - късна античност, след което е имало едно доста голямо опожаряване, и ранновизантийски период от V – VІ век. Втората крепостна стена е от средновизантийския период, строена е с розов хоросан, и ние я откриваме от източната и южната страна, където я засичаме. Тоест - те малко са разширили обитаемата площ откъм юг и изток, тъй като от север крепостта е доста непристъпна. За съжаление все още не можем да кажем, къде е входът. Тази година се допроучи тази северна кула, едното триъгълно помещение или както вече го водим помещение № 1, и се разкриха две нови помещения във вътрешността. Това са различни жилищни сгради – складови помещения, мазета. Крепостта има два периода, опожарарявана е през ранновизантийския или късноантичния период и по-късно през Средновековието, някъде втората половина на ХІІ век. Тогава пожарът е бил много голям, тъй като около 40-50 sm. е овъгленият пласт. Интересното е, че в този пласт се откри една колективна находка от пет средновековни кръста от ХІІ – ХІІІ век, като два от тях са кръстове реликвиари. В единия от тях открихме мощи и надписите са на гръцки език. Според проф. Елка Бакалова, която получи снимки, те са посветени на Св. Влас и Св. Георги. Интересно е, че в този район Св. Георги е доста почитан. Има една църква, която е проучвана по-рано поне преди 10 години на името на Св. Георги, където става голям събор на Якоруда. Тогава се събира, както българско християнско население, така и българо-мохамедани. Св. Влас е много разпространен и се почита в Странджанско, но се почита и в тази част на България, като покровител на населението, което се занимава със скотовъдство. За съжаление вторият кръст е с големи корозионни продукти и едва след консервацията би могло да се разчете на кого е посветен. На друго място открихме съдче с овъглено жито и вътре чифт обеци от ХІ – ХІІІ. Имам чувството, че при едно нападение, населението от този период набързо е скрило най-ценните си вещи и предмети и е напуснало крепостта. Конфликтът по това време е между България и Византийската империя. След това - ХІІІ век, тъй като крепостта се намира между Цепина и Мелник, двата главни града – крепости на деспот Алекси Слав, най-вероятно крепостта е влизала в неговите владения. През античността тя също е гранична територия между античните провинции Македония и Родопа. Има важно стратегическо значение, но интересно е, че се открива и много битов материал, и много битова керамика, така че крепостта Калята може би е служела и като крепост убежище, както в късната античност, така и през Средновековието. Кога ще продължите с разкопките? Стига да има финансиране догодина, пак ще продължим проучванията в равната част, която е най-интересна. Би могло да се очакват да бъдат открити още християнски храм, също и други кули. По фортификацията все още не е ясен планът на крепостта. Има ли потенциал за превръщането на този археологически обект в туристическа дестинация? Да, огромен, защото тя не е далеч от гр. Якоруда, на три километра е и, въпреки че теренът е труден, има път и освен това е близко до курортите Банско и Трещеник, така че би могла да стане много удобна туристическа дестинация. Наскоро преди да завършим ме потърсиха и от фондация „Българска памет”, които ще се опитат да популяризират паметника, като изградят някаква чешмичка, пейки и беседки за посетителите. А също така се надявам и общината, тъй като крепостта е под тяхна егида, да поеме инициатива за социализацията на самата крепост. Ръководството на Националния археологически музей също ще направи, каквото е възможно за консервиране на движимите паметници на културата. От страна на Министерство на културата в момента продължават консервационните работи на това, което преди две години се разкри. Завършва се консервацията и на това, което тази година разкрихме. Сега средствата за археологическите проучвания и за консервацията на проектите се получават от са от Министерство на културата. Как се натъкнахте на тези бронзови кръстове? Съвсем случайно, ние заложихме поредния квадрат и още съвсем на повърхността на около 20-30 sm в овъгления пласт с помощта на металотърсач тези кръстове излязоха. Моят колега Пламен Иванов откри тези находки, тъй като той работи с металотърсача. Преди това той е работил във Врачанския музей и е един от откривателите на Рудоземското съкровище. Археолозите знаят ли за други обекти, които да се намират в близост до тази местност? В последния ден местното население спомена за намерени керамични съдове, западно от крепостта. Ние помислихме, че може да има наблизо селище, но всъщност то се оказа доста далеч. Там открихме следи от зидове. Не открихме никаква керамика, защото е много залесено и евентуално трябва ранна пролет или есента да се направи теренното обхождане. Има една друга крепост, която местното население нарича Градище. Тя представлява крепост със селище към нея. Доста запазена, но за съжаление доста обрасла. Тя се намира в Рила, докато крепостта Калята се намира на едно от последните възвишения на Родопите. Тази втора крепост е 7 – 8 км., по-далеч е от Якоруда, и е малко по-труден достъпът до нея. Иначе доколкото знам, има доста различни местности, особено в склоновете на Рила, които са известни под имената Църквище или Църква и се предполага, че може би там е имало някаква църква или некропол. За съжаление проучвания не са извършени досега. Общо взето е много непознат и неизвестен районът по долината на река Места. Много по-слабо е проучен района в сравнение с други райони на България, като река Струма например. Защо толкова малко се знае за крепостта Калята? Първо, в Якоруда няма музей, имало е само музейна сбирка. Тук е работила колегата Пепа Масларова, която е извършвала теренни проучвания. По нейна инициатива започват теренните проучвания и всъщност аз съм запозната с тях. Преди десет години друг колега извърши разкопки и проучи така наречената Джерджевденска църква. Може би едно от обясненията е отдалечеността от голям окръжен град и съответно - от музей. Долината на Места е доста откъсната от големите градове и може би заради това... Самото население – жителите на Якоруда - с огромен интерес идваха на разкопките. Веднага разбираха, какво е разкрито. Намерихме доста монети от ХІІ – ХІІІ век и от времето на император Юстиниян. Тепърва те ще се оценят от нумизмата на Националния исторически музей г-н Владо Пенчев. Какво е било значението на тази крепост? Значението й е било военно-стратегическо. Тя е била гранична крепост, която е наблюдавала пътя по течението на р. Места към Егейско море. Предполагам на по-късен етап тя е изиграла ролята на крепост убежище за местното население. Предполагам също, че големите пожари са били по времето на аварославянските нашествия и след това по време на българо-византийските войни. Каква е степента на запазеност на обекта? Много малко е запазено от крепостта Калята. От източната страна откриваме единствено първи и втори ред от субструкцията на крепостните стени. Те са много нарушени. Там денивелацията е огромна и от самосебe си и от нападенията, и особеностите на естествения терен, крепостта е рухнала. Дори една от вътрешните стени има тройно укрепване – с бял хоросан две стени и след това допълнително укрепване с житна кал към тях. Просто теренът е много труден и затова само един или два реда са запазени от субструкцията. Какво показаха геофизичните проучвания? Те, за съжаление дадоха две или три жилища, откъм най-високата равна част от западната страна и повече никакъв резултат. Но въпреки това аз имам надеждата, че ще има много повече сгради. Сега открихме три сгради и археологическите проучвания дадоха много по-големи резултати. В някои от помещенията открихме долиуми за съхранение за жито. В един от квадратите в близост до тази колективна находка с кръстовете, средновековният зид, който стъпва буквално върху устинието на античен долиум. През средновековието те не са забелязали по-дълбоко са били тези долиуми и техните зидове са били положени буквално върху тях. Интересното е, че те не са разчистили рушерините от античността, а буквално строят върху тях. Като подово ниво обикновено използват фрагментирани керемиди и тухли. Имам една много интересна находка, която заслужава внимание. Върху антична керемида, преди да изсъхне напълно, открихме отпечатък от краче на двугодишно дете. Много рядко има човешки следи от живота в това време. Иначе преди да изсъхнат керемидите имаме отпечатъци от най-различни животни – от сърничка, от козички, от куче. Кога ще продължите работата си там? Догодина се надявам да продължим пак с помощта на Министерство на културата. Не зная новото ръководство на Министерство на културата дали ще продължи проекта, за да има все пак устойчивост, за да не се прекъсне така. Надявам се също така на инициатива на Община Якоруда, която тази година също помогна за пътя, построиха барака за съхраняване на инструментите, с компютър. Но проучванията ще продължат и през есента, защото тепърва трябва да се идентифицира керамиката – късноантичната от средновековната, също така има и праисторическа керамика, както и тракийска керамика. Трябва да се определят монетите. В кои периоди е най-активен живота на крепостта? Активният живот в крепостта Калята трае от ІV до ХІІІ век, когато загива. Има слаб период през ХІV век и в началото на Османската империя, но тогава е слабо населена. Най-интензивен е животът през ХІІ – ХІІІ век. Тъй като открихме и керамика от Х век, може да се предположи, че крепостта влиза във владенията на Първото българско царство още в края на ІХ и началото на Х век.

Местоположение

Надморска височина: 1046 m GPS координати: 42°00’13” С.Ш. и 23°38’21” И.Д.

Източници

Интервю на Агенция "Фокус" с археолога Мариела Инкова.

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/11/blog-post_66.html

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211