Гр. Мелник - укрепен град Мелник

Описание и история

Средновековния укрепен град Мелник се намира на 0.28 km южно по права линия от центъра на съвременния град Мелник. Мелник е един от най- известните старинни градове в днешните български земи. Той е играл важна роля в живота по долината на Средна Струма, между Кресна и Рупел- контактна зона в сложните етнокултурни процеси и взаимовлияния в Централните Балкани през вековете. Възникнал като тракийско селище от типа "коме" през ІІІ-IІ в.пр.н.е., при македонската колонизация на медите, той израства и се развива последователно като център на императорско имение (saltus) през римската епоха (І-ІV век), ранновизантийска крепост през V-VІ век, главен град- административен, религиозен, стопански и културен център на региона през Средновековието (ІХ-ХVІІ век) и през Възраждането, до демографския срив в него в резултат на Балканските войни и Букурещкия мирен договор от 1913 г. Мелник бил свято място на траките още през античността, когато на платото "Св. Никола" южно над днешния град по- късната Мелнишка крепост, имало светилище на Артемида - Бендида и августейон. Останки от него, от оброчни и надгробни паметници, и част от постамент на статуя на римския император Траян са разкрити при археологическите проучвания под старата митрополитска църква "Св. Никола". Началото му като християнско средище, онаследило това свято място, е в Юстиниановата епоха (VІ в.) и най- вероятно се свързва с Епископията на града под днешния Сандански (Партикопол). Поел през Средновековието и Възраждането функцията на този град като религиозен и административен център на Източна Македония, Мелник е епископско, а от началото на ХІІІ в. до 1913 г.- митрополитско средище, в което през вековете се натрупало едно голямо богатство от над 70 църкви и манастири. Те се намирали както в самия град, така и в околностите му. Като силна християнска твърдина, през ХІV в. Мелник се нарежда сред градовете със "свещена" слава и "божествени" епитети. В грамота от 1356 г. сръбският крал Стефан Урош го нарича "богозидан град". Подобно определение в превод на български език "богоспасена крепост", "пазена от Бога крепост", срещаме за Мелнишката крепост в акт на Константинополския патриарх, датиращ от първата половина или средата на ХІV в. По същия начин книжовниците на Търновската школа през ХІV в. величаели столицата на Второто българско царство - "богоставен и богохраним град Търнов" "богоспасен Цариград Търнов". Средновековната Славова крепост се намира близо до град Мелник, на хълма Свети Никола. Разположена е под руините на църквата "Свети Никола”. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Датира от началото на XI век, но през периода 1215/18 г. е преустроена и доукрепена от деспот Алексий Слав, поради което носи и неговото име (Феодален замък на деспот Алексий Слав). Играе важна роля при царуването на Иван Асен II, когато Мелник е резиденция на болярина Драгота. Разрушена е по време на османските нашествия. Запазена е само част от източната стена, която на места достига височина до 10 m. В резултат на разкопки са разкрити и части от южната и западната стени, както и фрагменти от прочутата Мелнишка графитокерамика. Замъкът на деспота е ограден с масивни крепостни стени и кули и отделен с ров, които следват извивките на терена. Има форма на удължен неправилен многоъгълник с площ 3 дка. Била е третото ниво на отбраната като част от укреплението. Мелник - най-малкият град в България е не само възрожденски къщи, вино, кръчми и гръцки туристи. Мелник е имал своята интересна средновековна история, за която малко хора знаят или пък се интересуват. Още с влизането в градчето в далечината се забелязва нещо като кула от крепост. Това е т.нар. Болярска (или Византийска) къща. Мелник е построен в една Y-образна долина, а въпросната къща е построена на възвишението, което разделя долината на две. Указателни табели как да се стигне до къщата няма и трябва малко интуитивно да се промъкваш по пътеките между къщите. От тази позиция спокойно се наблюдава цялото градче. Това, което е останало днес от къщата е една доста висока фасада, останки от кула и други руини. Смята се, че въпросната къща е строена в началото на XIII век от легендарния деспот Слав. Първоначално е била негова резиденция, а след това през вековете е била многократно престроявана и на практика е била обитавана до началото на XX век. Всъщност къщата през средновековието е била малко укрепление разположено вътре в града. Наблюдателната кула по време на Възраждането е била превърната в часовникова кула. През 70-те къщата е била проучвана и възстановена до някаква степен, както и обявена за паметник с национално значение на българската средновековна жилищна архитектура. Истинската крепост обаче се намира на един от околните хълмове и повечето я наричат Крепостта на Слав. Вероятно укреплението се е намирало там доста преди времето на Слав, но се смята, че той е укрепил и разширил крепостта. Почти в средата на градчето, се вижда син надпис, който оказва пътя към крепостта. След кратко лутане из миниатюрните улички се излиза на една пътека. Изкачването от градът до крепостта отнема около 20 - 30 минути. Пътеката е стръмна и не е препоръчителна за кално време. Хълмът "Свети Никола", който е зает от средновековния укрепен град, е малко плато, извисяващо се над околните ерозирали долини, с площ от 120 дка. Веднага след като се изкачите се стига до малко бунгало, чието предназначение не е ясно. В близост до него има руина с неясен произход. Следвайки пътеката след около 100- 150 m се стига до първата стена. От това, което е останало от нея може да се съди, че е била дебела около 1.5 m. Минавайки стената се навлиза във вътрешността на крепостта. Личат си останки от зидове. От този момент гледката започва да се доминира от останките на църквата "Свети Никола". Не е много ясно, кога е строена църквата, но стенописите са датирани от XIII век. До XVIII век е била митрополитска църква за града, а се е предполага, че е била действаща до самият край на XIX век. Всъщност църквата е разрушена в последните 100 години. Храмът се намира на малко възвишение сред крепостта и вероятно някога се е извисявала над всичко останало. Сама по себе си църквата е доста впечатляваща руина. Около църквата си личат останките от всевъзможни постройки, включително и на малко водохранилище. В самия край на платото, на издатина в югозападния му край се намира цитаделата на крепостта. Не е много голяма (около 80 х 30 m.), но крепостните стени, които до голяма степен са се откъснали на големи парчета и са се разпилели в околностите са наистина впечатляващи. Руините са били проучвани наскоро и даже има някакъв скромен опит за възстановяването на някои от елементите на цитаделата. Дебелината (около 2 m) на стените на цитаделата наистина впечатляват. Цитаделата е опасана от три страни от около 100 - 150 метрова пропаст, но въпреки това е обградена от всякъде със стени. В най-югозападният край на цитаделата има останки от доста голяма кула. Мястото е перфектно за наблюдение към долината водеща към Мелник.

Местоположение

Надморска височина: 502 m GPS координати: 41°31’13” С.Ш. и 23°23’33” И.Д.

Източници

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=182239

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/XcbBSF
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/03/blog-post_78.html

Планове

К. Василев

<iframe src="https://www.google.com/maps/d/embed?mid=1q4CoOpQle5wl1u2u7ac7CNVyAK0" width="640" height="480"></iframe>

 

Мелник-план

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There is currently 1 user online.

  • tyrsa4a

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 7844
Общо теми 1698
Потребители Общо членове 803
Най-нов Вадим

Последни коментари