С. Аврен - крепост Петрич

Описание и история

Антична, късноантична, средновековна и османска крепост Петрич се намира на 5.37 km северно от село Аврен, върху висок, скален нос в северната част на Авренското плато. Изградена е върху висок, скален нос в северната част на Авренското плато. От запад, юг и югоизток склоновете на носа са отвесни и на места високи над 30 m. Твърдината се издига на около 190 m над нивото на реката под нея. Подобно на повечето укрепления в региона е свързана с платото чрез седловина, преградена с ров и двойна крепостна стена. Ровът е широк към 5 m и дълбок в момента 2 m. Непосредствено западно от него е издигната външната стена (протейхизма), която е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и дървени греди, с дебелина 0.1 m. Протейхизмата е била дълга приблизително 140 m. Запазена е в отделни участъци до височина 7 m. На 10 m западно от нея се намира основната крепостна стена, която след разчистване на натрупани камъни от събарянето, ще се извиси на 6-7 m над нивото на основата на проейхизмата. Стената е дебела 1.6 m. Градена е от ломени и дялани камъни, споени с бял хоросан, с гъста мрежа от дървени греди. Преграждала е цялата достъпна източна част до северния и южен ръб на скала, с дължина 200 m. Общата площ е около 20 дка. При разкопките на А. Кузев и Д. Димитров в края на 60-те години на ХХ век е разчистена портата. Разположена е в южната част, широка 2.3 m, със запазени стени и кула от юг на височина до 3 m. Проходът, със стена поддържаща стълба, е дълбок 5 m. Към портата води път, частично изсечен в скалата пред протейхизмата, който преминава непосредствено на юг, край крепостната стена. В южния край на скалата, близо до ръба на платото, е врязана голяма дъговидно извита щерна с дълбочина над 2 m, широчина 4 m и дължина близо 10 m. В южния си край завършва с кръгъл басейн с диаметър 10 m. До северния край на щерната, близо до западния ръб на скалата е издълбан таен проход, широк по цялата си дълбочина към 2 m, с врязани в скалата стъпала, които се спускат в северна посока до основата на скалата. В края на запазената част проходът достига дълбочина над 10 m. Разкрити от археолозите са основите на еднокорабна църква. Външните размери са: дължина 8.2 m и ширина 5.4 m. Градежът на стените от дялани варовикови камъни с калова спойка, с ширина 0.7 m. Подово ниво на църквата е от трамбована глина, ситни камъни и бучки хоросан. То е запазено само в олтарното пространство. Основите на храма лежат върху част от разрушено вкопано жилище с кухненска керамика от ХІІІ-ХІV век. Във вътрешността на църквата са проучени три редовни гроба и голям брой препогребани човешки кости. Те нарушават подовото ниво и явно теренът е използван за некропол след като църквата престава да функционира. Още три редовни погребения са открити, плитко вкопани южно от църквата, както и източно от нея. Всички погребения са по християнски обред, без погребален инвентар. По време на проучванията са открити анонимни византийски оловни печати от втората половина на ХІ век и 95 монети с широк хронологически диапазон: на Одесос от ІІІ век, римски от ІІІ-VІ век, монета на Константин V от VІІІ век, анонимни монети от втората половина на ХІ век, имитационни монети от първите десетилетия на ХІІІ век, български емисии от ХІV век, османски и влашки монети от края на ХІV-ХV век, както и грош на Владислав ІІІ Ягело. Обработени са над 5000 фрагмента и запазени съдове: трапезни от периода ІV-VІІ век, три типа късноантични амфори, кухненска и трапезна ранносредновековна керамика от Х-ХІ век, четири типа амфори от ХІ-ХІІІ век, кухненска и трапезна керамика от ХІІ век, включително разнообразни вносни византийски типове керамика с подглазурно рисувани орнаменти, кухненска и трапезна сграфито моно- и полихромна керамика от ХІІІ-ХІV ек. Основната част от керамиката се отнася към ХІІ-ХІІІ век. По време на разкопките са открити многобройни метални предмети- железни инструменти, стрели и ножове, костени предмети, бронзови напръстници и пръстени, бронзови кръстове- енколпиони, част от бронзов шарнирен ключ- печат, сребърна позлатена апликация за колан, сребърна пластина от прочелник и биконична златна обица от ХІV век. За пръв път е спомената от Мануил Фил във връзка с похода на Михаил Глава в Североизточна България през 1278 г. под формата Пετριον. Отбелязана е също през 1369 г. в актовете на Константинополската патриаршия като Пετριν и най- вече от авторите описващи похода на Владислав Ягело към Варна през 1444 г. под формите Petrus, Petrecz и Peterspurkt. Превзета и разрушена е от войските на краля на 7 ноември 1444 г.

Местоположение

Надморска височина: 167 m GPS координати: 43°09’45” С.Ш. и 27°38’35” И.Д.

Източници

Атанасов, Г. Добруджанското десподство. В. Търново, 2009
Плетньов, В. Манолова- Войкова, М. Лазаренко, И. Археологическо проучване на средновековна крепост Петрич кале, община Аврен, област Варна. АОР през 2014 г. София, 2015
М. Гърдев

Снимки

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/08/blog-post_11.html

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 15 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 14 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 176
Най-нов iskra_sg

Последни коментари