С. Мезек - крепост Неутзикон

Описание и история

Средновековна крепост Неутзикон се намира на възвишението „Калето“ на 0.34 km западно по права линия от центъра на село Мезек, непосредствено над западните покрайнини на селото. Крепостта е една от най-добре съхранените древни крепост по българските земи. Стените й ограждат площ от около 6.5 дка с план на неправилен четириъгълник с приблизителни размери 110/60 m. Зидовете са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Външните лица на стените и бранещите ги кули са прошарени от три пояса от по четири реда тухли, които не проникват в дебелината на зидовете и имат декоративен ефект. В защитата на крепостта са включени общо девет кули, всички със заоблена форма. След извършените през 1983 г. археологически разкопки се установи, че те са устроени по различен начин и имат различно предназначение. Повечето са кухи отвътре, като комуникацията между етажите е ставала чрез дървени стълби. Освен бойните функции, вътрешността на една от кулите е била приспособена за затвор. Най- високата е на цели три етажа, като горните два са с бойници за обстрелване на врага. По- всяка вероятност тя е била предназначена за последно убежище на защитниците при евентуално превземане на крепостта от противника. Кръглият й план и отворените навътре амбразури позволяват оттам да се обстрелва и контролира цялата вътрешност на крепостта. Достъпът до бойните платформи на стените е ставал посредством три каменни стълби, разположени в най- невралгичните сектори на отбраната. Крепостната стена е завършвала отгоре с настръхнали зъбери, които са били запазени допреди век. При неколкократните археологически разкопки не са открити материали, по- ранни от ХІ в. Построяването на твърдината трябва да се отнесе към епохата на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХІV в. Крепостта е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти, огрибки за нощви и др. подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население. До този момент са изказани няколко хипотези относно предназначението и локализацията на твърдината при Мезек. Първият неин изследовател, Ал. Рашенов, смята, че тя е била единствено с военен характер. К. Иречек пък отъждествява руините при с. Мезек с известната от писмените източници крепост Неутзикон, намирала се на границата между Пловдивскатата и Одринската средновековни области. На друго мнение са Б. Димитров и А. Ханджийски, защитаващи становището, че това е средновековната Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийците. Очевидно второто становище не отговаря на археологическите данни. Все пак тези хипотези трябва да се имат предвид в рекламната и маркетинговата стратегия при предстоящото представяне на отлично запазените развалини край с. Мезек. В 1968 г. обектът е обявен за „паметник от национално значение”. През 1963 и 1973 г. са проведени значителни консервационно- реставрационни работи по крепостните съоръжения. Днес те са в задоволително състояние, но може да се помисли за възстановяване до зъберите в някои части на стените. Там може да се реконструира и бойната пътека. Особено сполучливо това би се получило около най- голямата кула, която и така е съхранена на десетина метра височина. Ако тя бъде напълно възстановена заедно с вътрешните си дървени етажи, стълбите и зъберите, би се получила една интересна атракция за туристите. Необходимо е да се вземат мерки за поддръжката на вътрешния двор и терена около крепостта, които често обрастват с храсталаци. Построеният асфалтов път достига само на стотина метра от обекта, но трябва да се направят алеи до него. Трябва да се помисли за насочено нощно осветление на външните части от крепостната стена. По- функционално може да се използват и намиращите се в близост пунктове за отдих и хранене.

Местоположение

Надморска височина: 221 m GPS координати: 41°44’15” С.Ш. и 26°05’01” И.Д.

Източници

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/CoEsLB

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 124
Най-нов etar1924

Последни коментари