Гр. Ивайловград - крепост Лютица

Описание и история

Тракийки, средновековен и османски укрепен град Лютица се намира на едноименния връх, на 5.79 km югозападно по права линия от центъра на град Ивайловград. Той е с една от най- добре запазените укрепителни системи в България,  с изключително богат културен пласт, една от най- големите в Източните Родопи, известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян”. Обявен за археологически паметник на културата. Въпреки началния етап на археологическите проучвания се предполага, че Калето край обезлюденото село Рогозино е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица- център на епископия (IX-XVII в.) и архиепископия (XVII-XVIII в.). Той е изиграл важна роля в българската история особено при царуването на Калоян. Запазените днес на терена градежи са изключително само от средновековието, но първите укрепителни системи тук са още от времето на траките. При археологически разкопки са открити монети и керамика от  I хил. пр. н. е. до I в. Следващото засвидетелствано обитаване на крепостта е в IX в., като след това той просъществува, без прекъсване, чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а неговите жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа – днес квартал на гр. Ивайловград. Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса с максимални размери 220х167 m. Общата дължина на крепостните стени е над  800 m, a настояща им височина достига до 10 m. Те са градени от добре оформени по лица ломени камъни споени с бял хоросан. Между лицата има пълнеж от камък обилно споен с хоросан. На много места, надлъжно на стената се забелязват отвори, в които са били монтирани дървени греди, които са служили като ролково лагери за придаване гъвкавост на стената при обстрела и от стенобойни машини. Тази система на градеж наречена – „Сантрачна система“ е типично българска и възниква, като заместител на използваните през късната античност тухлени пояси в стените. Сантрачната система действа по същият начин, като тухлените пояси, но е значително по-евтина за изпълнение. Доста от камъните във външните лица са от мрамор, което придава искрящ бял цвят на крепостните стени. Дебелината на стените варира между 1.8 и 2.3 m . По протежението на куртините са запазени и 10 от 16-те кули и бастиони на укрепения град (1 осмостенна, 3 кръгли, 2 „U” -образни и 10 правоъгълни). До момента археолозите са разкрили югозападния ъгъл на крепостта, крепостната порта, жилищно отбранителна кула от XIV в. една голяма представителна сгради, основите на 2 църкви (IX -X в. и XIV-XVII в.), некропол с 20 гроба, щерна, кладенец и останки от древна канализационна система. В укреплението се различават два строителни периода: първият период е датиран в IX-X в., когато земите на източните Родопи попадат трайно в пределите на Българската държава, а вторият период е от XII-XIII в. От тракийският период на укрепленията  днес на повърхността не е останало нищо. При продължаване на археологическите разкопки вероятно ще бъдат разкрити основите и на тези структури. От първият строителен период на укреплението е и основният вид на крепостта познат ни и днес. От този период е и главният вход в твърдината който е разположен в най- западната му част. Той е с ширина 2 m и е непосредствено защитен от две правоъгълни кули. Заедно с тези кули по укреплението са издигнати още 8 бр. кули, които са запазени и до днес. Седем от тези кули са изградени в източната половина на укрепения град и само един плътен бастион с малки размери е бил изграден северно от северната кула на портата. Осмоъгълната кула е от този период. Тя е разположена в югоизточният ъгъл на крепостта и има неправилен план. Други кули в западната половина на града не са били издигани поради факта, че терена пред този участък на крепостта е значително по-стръмен в сравнение с източната му част. От този период на строителството на града е и разкритата голяма трикорабна базилика, построен в средата на укреплението, на най –високата точка на хълма. През последните години е разкрита голяма представителна сграда в югозападният ъгъл на твърдината. Тя е построена през X-XII  в. и е била опожарена в началото на XII в. След това върху останките ѝ е построена друга сграда, която е просъществувала до края на XIII  в. когато отново е била опожарена. След това върху останките са издигани само временни дървени постройки. Разкритата от иманяри и археолози щерна в източната част на крепостта, в близост до източната стена също се датира от първият строителен период на укреплението. Вторият строителен период на града е в периода XII-XIII  в. Укрепленията на града са пострадали сериозно по време на завладяването на България от Източната римска империя в края на X в. и началото на XI в. след, което градът продължил да съществува, но вероятно, като малко село без особено значение и без да са възстановявани крепостните съоръжения. След XII в. градът отново започва да придобива важно значение, особено след като империята започва да губи много територии в Мала Азия, което налага преразпределение на териториите в европейската част. По това време започва поправка на старите стени и подсилване на фортификацията. Освен подсилването на стените са изградени още 4 бр  кули в западната част на града, като по този начин вече няма участък от стените, който да не е под пряката защита на крепостна кула. Заедно с изграждането на новите кули е била издигната протейхизма пред северозападната, северната и част от източната стени.  Протейхизмата е построена за допълнителна защита от към най- лесно достъпните участъци на града. За допълнителна защита на подхода и пътя към крепостта в северозападната част на протейхизмата, там където тя се извисява над трасето на пътя са издигнати две малки кули. Едната, по близко разположената до входа е кръгла, а втората представлява правоъгълен бастион. От този строителен период е и разкритата еднокорабна църква. Тази църква е издигната върху останките на ранносредновековната трикорабна базилика. В южната част на града в близост до най-южаната точка на крепостта е издигната голяма жилищно-отбранителна кула  - донжон. Тя е строена вероятно през XIII в. и е с размери 6.3х3.6 m. Част от стените ѝ са запазени на височина 1.3 m, но основата ѝ е напълно разрушена от иманярски набези. В основите на стените на кулата и около нея са намерени монети от Иван Асен II, което горе долу датира и времето на построяване на донжона.  През последните години са намерени голямо количество уникални находки от тракийския и средновековния периоди - елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли, оръжие и др.  Намерени са позлатени шпори и уникален златен пръстен с монограм - „СС“, подобен на калояновия пръстен печат, но значително по малък и лек – 13 гр. Специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия “базилеуси”, и откритата керамика, идентична на тази от „Плиска“ и „Преслав“. В исторически документи първите сведения за обекта са от ІХ-Х в., от епархийски списъци от времето на император Лъв VІ (886-912 г.) и патриарх Николай Мистик  в които се споменава епископското средище Лютица. От това време е и погребението в гроб № 13 до трикорабната базилика, където е открит скелет на мъж, който притиска към гърдите си богато украсен, посребрен бронзов кръст.  По това време границата между България и Източната римска империя е минавала в близост до града, което е и причината за бързото развитие на селището по времето на Цар Симеон I Велики и цар Петър I. Градът  е известен и от мемоарите на император Йоан VІ Кантакузин (1347-1354 г.), спомената по повод снабдяването на войските му с припаси през зимата на 1342-1343 г. След 1342 г. Лютица е вече център на митрополия. Нейният архиерей се споменава като член на Константинополския синод в годините 1342, 1347 и 1351 г. Градът е пострадал при навлизането на османските турци на Балканите, но продължил да съществува с разквартируван османски гранизон в него до края на XVII в. когато губи значението си и е напълно изоставен. От укреплението има отлична видимост във всички посоки, на голямо разстояние. Върхът на който е издигната е стратегически. Съоръжението поддържа визуална връзка с много крепости в Източните Родопи, както и с крепостните съоръжения на изток в равнинната част на Гърция. Лютица заедно с подчинените ѝ отбранителни обекти е контролирала пътищата в този район и най- вече пътят, който е свързвал неизвестния град при Крумовград с „Адрианопол“. В североизточното подножие на града над река Армира е запазен стар средновековен мост – Атеренски мост, през който е минавал пътя за твърдината. На левият бряг на река Армира в близост до моста през XIII в. е издигнат и манастира Св. Констатин и Елена , пряко свързан със съществуването на средновековният град. Манастира е опожарен от кърджалите и е отново възстановен през 1872 г. Един интересен факт от разкопките в града е намерен хладник датиран XIV в. Тази находка подсказва, че в югоизточна Европа дестилацията на алкохол е била известна и е практикувана далеч преди XVIII в. когато тази технология се появява в западна Европа. Иначе казано – Ракията има 400 г. по-дълга традиция в сравнение с най-старото уиски!

Местоположение

Надморска височина: 566 m GPS координати: 41°30’09” С.Ш. и 26°03’45” И.Д.

Източници

Петрунова, Б. Археологически проучвания на крепостта Лютица до с. Рогозово, Община Ивайловград. АОР през 2006. София, 2007
Петрунова, Б. Василева, Е. Димитрова, Я. Крепостта Лютица до Ивайловград. АОР през 2011 г. София, 2012
Петрунова, Б. Петрунов, Ф. Археологически проучвания в крепостта Лютица. АОР през 2014 г. София, 2015
Петрунов, Ф. Кирякова, В. Стоилова, А. Средновековна крепост - град Лютица. АОР през 2015 г. София, 2016 
Петрунова, Б. Петрунов, Ф. Кирякова, В. Археологически проучвания на крепостта Лютица. АОР през 2018 г. София, 2019 
К. Василев
М. Гърдев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/xGDVB3dkaeFEdNwD9
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/11/blog-post_11.html?spref=fb&fbclid=IwAR1Fyl5Pnipsyv1AmAPVO3MEJE6obnuXdSpnfHZqVkE6A-wD-6-OgwXv0AM
ЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютица ЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютицаЛютица

Планове

К. Василев

  

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 10 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 9 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 175
Най-нов Uliana

Последни коментари