С. Гугутка - крепост Бялград

Описание и история

Средновековна крепост Бялград се намира на 3.47 km източно по права линия от центъра на село Гугутка. Изградена е на естествено защитен, труднодостъпен скалист връх. Склоновете на върха се спускат стръмно към Бяла река, която го обгражда от север и изток и към сухо дере от юг. Най лесният достъп до обекта е от запад през стръмна седловина. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 16.7 дка с формата на пура. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид, като на много места липсват само зъберите. Тя има дължина общо около 650 m и височина до 7-8 m, а дебелината им е между 1.5 и 2.2 m в зависимост от това колко е достъпен терена пред тях. Стените са градени от местен ломен камък с различен размер споен с бял хоросан. Лицата на зида са от добре подредени и оформени камъни, които придават гладкост на куртините. Името Бялград, обекта вероятно дължи на факта, че за направата на стените му са използвани и много късове от бял мрамор, който придава искрящ бял цвят на градежите. Друга съществена особеност, характерна за късноантичната и средновековна фортификация е това, че терена вътре в крепостта е по- високо от терена извън крепостните стени с 4-5 m. По този начин крепостните стени се подпират на склона, което е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада. По протежение на стените се наблюдават пет четириъгълни кули. Всичките те са издигнати в западната сравнително по-лесно достъпна част на крепостта. Най-голямата крепостна кула е разположена в средата на западната стена и е защитавала основният подход към твърдината. На южната стена, в западната част на крепостта се разполагат три кули  както и главният вход. Този вход е поместен  в къс, напречен участък на основната стена, като е защитаван от една от кулите и от участък на основната стена. В северната кула, както и в най- източната от южните кули са били оформени две малки потерни за пешеходен достъп до крепостта. От запад пред крепостта седловината, която отделя възвишението от останалата част на рида е била допълнително удълбана и оформена във вид на голям и дълбок ров. Общата ширина на този ров е над 20 m а дълбочината достига 10 m. През този ров преминава стар път който върви от север на юг. В източната част на твърдината са разкрити основите на еднокорабна, едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 m, ширина 6 m, а дебелината на страните и е 1 m. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери. Най- интересното съоръжение от тази крепост, което е стигнало до наши дни, е вътрешната феодална жилищно- отбранителна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените и се издигат на височина до 9 m, а дебелината им е 1.5 m. Тя има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 m. Била е на поне три етажа без да се брои бойната площадка. Приземния етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а другото за щерна за вода. В  едното помещение е била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите, които са носели този етаж, вероятно също използван за склад, но в него не са складирани хранителни припаси а оръжие. На вторият етаж, също така се е разполагало и караулно помещение, което е приютявало част от охраната на кулата. От третия етаж, където са били основните жилищни помещения, се виждат само отделни отвори на гредите, които са я носели. За съжаление от бойната площадка не е останало нищо. Донжонът е неразривно свързан със структурата на изградената през XII-XIV в. средновековна крепост и необосновано е определена от Иван Балкански, като строена през XV в. Писмени сведения за укреплението в средновековните извори не са запазени. Северната крепостна стена е по- добре запазена от всички останали и от нея липсват само зъберите. На тази стена си личат останки от опит за подкопаване на стената, като нападателя е използвал за прикритие скален къс. Този къс е конструктивно свързан със стената и образува козирка, която защитава нападателите от защитният огън на отбраняващите се. Из целият терен на обекта се наблюдават парчета от средновековна, груба, фина и гледжосана керамика. Особеностите на градежа на крепостта показват, че изграждането ѝ в нейния начален вид може да се отнесе към края на VII и началото на VIII век, а сегашният и вид е от XII-XIV в. Липсата на пълни археологически разкопки създава трудности за определяне ролята на тази крепост през средновековието, но големите ѝ размери и необичайната ѝ съдба дават основание да се смята, че тя е била средищно селище от градски тип, в което е резидирал феодален господар със земи и села наоколо. Това се потвърждава косвено и от името ѝ- Бялград или по- рядко Градището, докато другите крепости наоколо местното население нарича калета. Съдбата на Бялград след падането на България под османско владичество е неясна. Вероятно крепостта не е била разрушена, а в нея се е настанил, временно османски феодален владетел. 

Местоположение

Надморска височина: 253 m GPS координати: 41°23’52” С.Ш. и 25°57’17” И.Д.

Източници

Димитров, Б. Ханджийски, А. Каменните щитове на България. София, 1988
Овчаров, Н. Коджаманова, Д. Перперикон и околните твърдини през средновековието. София, 2003
К. Василев
Д-р Д. Димов

Снимки

https://goo.gl/photos/R1Qe81HhXPKq34Rn9

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8084
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари