Съобщение за грешка

Notice: Undefined variable: rendered_rows in include() (line 15 of /home/bulgamnw/public_html/sites/all/modules/views_slideshow/contrib/views_slideshow_cycle/theme/views-slideshow-cycle-main-frame.tpl.php).

С. Ковачовец - крепост Ковачевско кале

Описание и история

Антична и късноантична крепост Ковачевско кале се намира на 3.42 km източно по права линия от центъра на село Ковачовец, до съвременния път Попово- Бяла. Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането под остър ъгъл в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток- Чепез дере. Пряка видимост към нея в древността е имало единствено от изток и от запад- по течението на малката река. От север и от юг крепостта е оставала скрита от три средно високи плата. При своите теренни обхождания Карел Шкорпил отбелязва, че крепостта Ковачовешко кале е втората станция, разположена на пътя Марцианополис- Никополис ад Иструм и изготвя план на укрепителната и система, снет по добре запазените тогава руини. Мощната крепостна стена, построена през IV век с дебелина около 3.2 m, е опасвала една обширна територия от около 50 дка. Била е снабдена със 17 издадени пред стената кули, 13 от които са били с U-образна форма. Разположени са почти симетрично по цялата ѝ дължина, с изключение на тези при портите и 4 кули с кръгла форма, разположени в ъглите. Две порти (северна и западна) и мост (днес обезличен), построен над река Чепез дере са допълвали останалите елементи от крепостното строителство. Подземен водопровод изграден от глинени тръби, спускащ се към крепостта от разположените северозападно на няколко километра от нея близки височини, е захранвал допълнително крепостта с питейна вода. Първата по- точна научна информация за крепостта се получава от ограничените спасителни разкопки извършени в северозападния ѝ ъгъл, провокирани от пресичането на този ъгъл при корекцията на част от шосето Бяла- Попово през 1965 год. Частично е била разкрита една полуразрушена от пътното строителство значителна каменна постройка, снабдена с тухлен под. В началото на месец юни 1990 г. са поставени основите на редовните археологически проучвания на крепостта с договор, сключен между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Поповската община и Исторически музей- Попово. Разкопките започват с разкриването на двете U- образни кули (№ 11 и № 12 по плана на К. Шкорпил), охраняващи западната порта на крепостта и прохода между тях, заедно с прага на двукрилата порта и пространството около нея. Вътрешните лица на кулите са изградени в правилни редове от правоъгълни каменни блокове, споени с бледожълт хоросан с примес от счукани тухли. Външните каменни лица са силно пострадали в най- ново време и почти изцяло липсват. На много места във вътрешността на кулите са разкрити струпвания на останки от покривния материал- многобройни фрагменти от керемиди и овъглени масивни греди от дървената конструкция заедно с железни клинове, служещи за тяхното закрепване. Разкопките за периода 1993-1995 г. са насочени към мястото, където според плана на Шкорпил се очаквало да се намира кула № 3, разположена на северната крепостна стена, в непосредствена близост до съвременното шосе Попово- Бяла. Освен многобройните подемни находки, в руините на кулата са разкрити и три човешки скелета. За тяхната смърт се предполага, че е виновно силно земетресение, срутило междуетажната конструкция на кулата. Западно от кула № 3 в крепостта са разкрити и няколко от стъпалата на каменната стълба, водеща към вътрешната площадка, по която са се движели защитниците на крепостта. Стълбата е насочена в посока на северозапад, където се е намирала ъглова кула № 1, основата на която остава северно на съвременния път. До 1999 г. е продължило разкопаването на следващата кула, разположена на изток от вече разкритата (кула № 4 по плана К. Шкорпил) и на отсечката от крепостната стена, затворена между двете кули. Новоразкритата кула е с почти идентичен план с този на кула № 3. Междуетажните дървени конструкции са се придържали от четвъртит каменен пилон, изграден вторично при по- късен ремонт върху насипа, оформил се от трамбованите върху стария под рушевини от IV в. Находките от вътрешността, макар и да се намират в различни пластове и на тази кула обхващат периода от IV-VI в. В непосредствена близост до нея, но от външната страна на крепостната стена през 1998 г. е разкрит и един латински надпис, който все още не е напълно разчетен. През периода 1998-2001 г. за пръв път в историята на провежданите разкопки на крепостта е започнало и сериозното проучване на вътрешността ѝ. Разкрита е голяма двуделна едноетажна постройка с правоъгълна форма и надлъжна ориентация в посока изток- запад. Запазените зидове са с дебелина около 0.7 m и са изградени от добре обработени малки каменни блокове, споени с бледожълт хоросан. Максималната височина на руините на сградата е 1.2 m, с което тя достига на места почти до днешната повърхност. И двете ѝ помещения са били веднага след построяването запълнени с жълто- кафява стерилна пръст и бледожълта глина, като над този насип е бил направен и нейният под. Входът на сградата се е намирал от юг, а покривът ѝ е бил покрит с керемиди. Сградата е била построена малко по- късно от построяването на крепостната стена. Постройката, ремонтирана след силно земетресение през управлението на император Констанций II, е била унищожена при управлението на император Валент по време на Втората готска война или най- късно в началото на управлението на император Валентиниан II през 90-те години на IV в. Към нейните руини през V в. са били прилепени паянтовите жилища на обитателите на крепостта. Те са съществували до 60-те години на V век, когато са били унищожени от голям и повсеместен за крепостта пожар по време на управлението на император Теодосий II (402-450 г.). В този вътрешен сектор изцяло е разкрита и малка, правоъгълна, култова сграда (saccelum) от IV век, ориентирана надлъжно в посока изток- запад. Стените на постройката са изградени от обработени камъни, споени с бледорозов хоросан. Запазената височина на руините варира от 0.3 m до 0.45 m, а входът на сградата се е намирал от изток и е заемал цялата ѝ източна фасада, оформена от три каменни стъпала. Подът ѝ се е намирал на височината на третото стъпало. За богатата някогашна украса на този малък храм показват намерените в близост до нея фрагменти от украсени с геометрични орнаменти каменни корнизи, каменни розети от таванна касетъчна украса и няколко тухли, специално направени за външно облицоване на стени. Във вътрешността на сградата се е намирала само статуята на божеството, на което тя е било посветена като не е била предназначена за влизане на външни хора. В северозападната част на крепостта е направен един самостоятелен контролен сондаж от 25 m2. В него след разчистване на част от жилище, опожарено в 50- те години на V век, е достигнато до по- старо подово ниво също със следи от опожаряване. То е измазано с бледожълта глина, а девет добре запазени отвора от дървени стволове с диаметър 0.35-0.45 m оформяха тясно правоъгълно помещение с иззидани с кирпич стени. Това помещение, като част от по- голям архитектурен ансамбъл, е било опожарено и унищожено по времето на втората готска война. През 2003 г. е започнато обособяването на изцяло нов проучвателен сектор, разположен в северозападния ъгъл на крепостта. И тук, както и в централната част на твърдината, са откроити трите основни пласта от късноримската и ранновизантийската епоха (VI век). Разкрита е и голяма правоъгълна сграда, разположена в посока север- юг, построена от ломени камъни в характерния за края на V и най- вече за VI век каменен градеж, наречен тип „рибя кост“. Под тази сграда е намерена монументална сграда от IV век, разположена в посока изток- запад, която е пресечена на места от по- късната ранновизантийска постройка, но засега остава непроучена. В този сектор е разкрита и запазено вътрешно лице на част от западната крепостна стена на крепостта. Завършено е и пълното разкопаване на поредната U- образна кула (кула № 10), намираща се на западната крепостна стена. Междуетажните ѝ конструкции в един по- късен период са се поддържали от два каменни пилона, изградени в насипа на по- ранни преустройства. В нея са открити многобройни фрагменти от керамични съдове, животински кости, битови и др. предмети, бронзови и медни монети от периода от III, IV, V и VI век, като последните са отсечени при византийския император Юстин II (565-578 г.). Всички разкрити досега кули са били на три етажа с покриви, от дървени конструкции, покрити с големи глинени керемиди (тегули). Въпреки кратките проучвателни сезони и неголемия брой участници в проучванията до днес изцяло са разкопани общо 5 кули: 2 по северната крепостна стена, заедно със стената, заключена между тях и началото на каменната стълба за изкачване върху площадката на стената от защитниците на крепостта, 2- те кули защитаващи западната порта на крепостта и една кула от западната крепостна стена. Разкрити са руините на едно малко езическо светилище в югозападната част на крепостта, на монументална двуделна сграда, намираща се в непосредствена близост до светилището, на голяма правоъгълна едноделна постройка от византийската епоха, стъпила и пресичаща едновременно монументална сграда от IV в. Може да се смята вече за доказано, че грандиозната строителна дейност по укрепяването на този обект е извършена по време на съуправлението на императорите Лициний I и Константин I Велики като августи, между 308 и 324 г. Въпреки много лошото състояние на по- голямата част от откритите медни монети, повечето от които са и силно пострадали от пожарите на крепостта и престоя им в почвата, можаха да се определят монети от най- малко 29 римски и византийски владетели, 5 императрици, посмъртни монети в памет на император Константин I Велики, възпоменателни монети, отсечени в чест на градовете Рим и Константинопол и няколко бронзови монети на македонския владетел Филип II. Тяхното отсичане е дело на монетарниците от поне засега тринадесет града на Римската империя- Александрия, Антиохия, Кизик, Константинопол, Никомедия, Рим, Тицинум, Тревери, Аквилея, Сирмиум, Сисция, Тесалоник и Хераклея, като преобладават тези от градовете Константинопол, Никомедия и Кизик. Единичните колониални монети от III век, намерени във вътрешността на крепостта, са отсечени в градовете Марцианополис, Одесос и Никополис ад Иструм. В процеса на проучванията, са установени трите основни обособили се пласта, образувани от рушевините на сградите, плюс едно аварийно укрепване, което е извършено най- вероятно след разрушително земетресение, повредило каменните сгради от най- ранния период на съществуването на крепостта и един непроучен, най- ранен засега пласт, предхождащ с векове изграждането на обекта, свързан с късножелязната епоха. Първият период от живота на крепостта, започващ с нейното построяване, приключва с пожар, който е нанесъл и сериозни повреди на каменните зидове и на пилоните, поддържащи междуетажните конструкции на кулите, фланкиращи западната порта на крепостта, предизвикан най- вероятно от опустошенията, извършени от въстаналите готи по времето на втората готска война. Тънко хумусно наслояване над този пласт в кула № 12 показва, че животът в крепостта или поне в отделни нейни части, не е възобновен веднага след края на готските войни. От този пласт произхождат многобройните монети, отсечени от император Лициний I до император Валент. Почти всички монети са едностранно или двустранно обгорели. Вторият, по- късен и по- дебел пласт, е образуван от изцяло опожарените и разрушени гъсто и непланомерно, понякога и верижно построени жилища с паянтова конструкция, изградени най- често с едната си стена към частично запазени каменни зидове от предходната епоха, по време на най- силните хунски нашествия около средата на V в (около 447 г.) или малко по- късно. От този пласт са и най- многобройните медни монети, най- ранните от които са все още от IV век, а най- късните са отсечени при императорите Теодосий II и Валентиниан III. Почти всички монети от този пласт са силно обгорели. Върху неразчистените останки от разрушенията предизвикани от набезите на хуните на Атила, е намерен най- тънкият последен пласт, образуван от руините на унищожените от авари и славяни през 80-90 години на VI в. паянтови постройки на крепостта. Откритите тук монети са отсечени при императорите Анастасий I, Юстиниан I и Юстин II. Най- късните открити поне засега монети в този пласт са фолисите, отсечени при император Юстин II през 578 год.

Местоположение

Надморска височина: 226 m GPS координати: 43°21’33” С.Ш. и 26°08’42” И.Д.

Източници

Дремсизова- Нелчинова Цв., Гинев Г., Ангелова Ил., Конаклиев А.  Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/NeVhiG
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/04/blog-post_68.html
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2012/07/blog-post_90.html
Ковачевско кале - табелата пред обектаКовачевско кале - снимка от север към северната кула, охраняваща източната портаКовачевско кале - западна кула снимана от западКовачевско кале - оригинален зид на северната стенаКовачевско кале - западната стена, дебела над 3 м.Ковачевско кале - снимка на сграда в най - острия ъгъл на крепостта, т.е в най - северозападната част на крепосттаКовачевско кале - една от западните кулиКовачевско кале - една от западните кулиКовачевско кале - една от западните кулиКовачевско кале - снимка от западната кула към крепостта, поглед на североизтокКовачевско кале - снимка на вътрешността на една от кулитеКовачевско кале - снимка на от север на северната кула, охраняваща западната вратаКовачевско кале - оригиналния зид на кулатаКовачевско кале - северната кула, охраняваща западната портаКовачевско кале - северната кула, охраняваща западната портаКовачевско кале - северната кула, охраняваща западната портаКовачевско кале - южната кула, охраняваща западната порта (вляво) и самата западна портаКовачевско кале - снимка от западната порта на запад между двете кулиКовачевско кале - южната кулаКовачевско кале - северната кулаКовачевско кале - средата между двете врати, където е била западната порта. Двете врати са били дълги всяка по около 3 - 3.5 м.Ковачевско кале - средата между двете врати, където е била западната порта. Двете врати са били дълги всяка по около 3 - 3.5 м.Ковачевско кале - средата между двете врати, където е била западната порта. Двете врати са били дълги всяка по около 3 - 3.5 м.Ковачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кулиКовачевско кале - северната стена с двете възстановени кули Ковачевско кале - кули № 3 и № 4 от северната крепостна стена (преди окончателната консервация)Ковачевско кале - руините на западната порта на крепостта (с кули 11 и 12) и графичната й възстановкаКовачевско кале - аероснимка на крепостта с графичния й план, начертан от К. ШкорпилКовачевско кале - кула № 3 с част от крепостната стена след консервацията иКовачевско кале - кула № 4 след разкопаването иКовачевско кале - каменна стълба и графичната и реконструкцияКовачевско кале - кула номер 10 преди окончателното й разкопаванеКовачевско кале - аероснимка направена от североизток през пролетта на 2007 г.

Графични възстановки

Ковачевско калеКовачевско калеКовачевско калеКовачевско калеКовачевско калеКовачевско кале Ковачевско кале Ковачевско кале

Планове

Ковачевско калеКовачевско калеКовачевско кале

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 834
Най-нов andonov95

Последни коментари