Тракийска, антична, късноантична и средновековната крепост "Червен"

Продължение на статията за Червен Църкви
В източната част на Цитаделата се е намирал градският площад, с две църкви около него. Някои от църквите са вградени в самата крепостна стена със зазидани каменни блокове с врязани кръстове. Кръстове и изображения на светците - покровители на града има и около крепостните порти. Най-големи и представителни са църквите № 2 и № 4 в Цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединяват в плана си кръст и купол със здрава архитектурна конструкция. Като част от основната архитектура са обширните наоси и големи притвори, над които се извисява кула-звънарница. Фасадите им били живописни с редуващи се пояси от камък и тухли, както и украсата във високите части на стените цветни керамични орнаменти. Сравнително добре запазени са стенописите в църквите № 5 и № 10. Църква № 2 имала покритие от оловни листове, а останалите - от керемиди. Църквите са търпели много преустройства. Най-добре това може да се види в църква № 2, която е била пригодена допълнително за катедрална като в олтарната апсида е вкопан синтрон. Митрополитската църква № 1 е построена върху най-високата част на вътрешния град. Тя представлява голяма, триапсидна, кръстокуполна постройка със звънарница, дълга 19.5 m и широка 8 m. Технологията на строеж е редуване на пояси от камък и тухли. Фасадите са раздвижени от декоративни пиластри, които затварят слепи арки, увенчани с големи декоративни розети и керамични панички. Под покрива има корниз от заострени зъбци. Била покрита с керемиди. Разположената западно от замъка църква № 4 също е с план на триабсидна, крьстокуполна постройка със звънарница. Поясите от камъни и тухли са с декоративно и конструктивно значение. Фасадата на църква № 4 и днес е особено живописна. Разчленените от малки полуколони стени са имали украса от пояси разноцветни розети и панички, островърхи декоративни арки, подобни на тези от несебърските църкви. Срещу двореца се намират останките на катедралата на Доростоло-Червенския митрополит. Тя е една от 13-те разкрити църкви в града, строени в стила на Търновската архитектурна школа. Смята се, че е построена набързо през втората половина на ХIV в. под заплахата на настъпващите турски орди, под техния напор митрополитското седалище се премества в църква № 2. Според открит надпис в Червен е имало и арменска църква. Повечето от сградите са с план на кръст и имат една или три апсиди на изток с кули-звънарници издигнати над притворите на някои от тях. Стените на всички църкви са били покрити със стенописи, от които днес е запазена малка част. Вътрешното пространство оформяло обширни зали с каменни пейки. Не е изключено в тях да се е събирало местното събрание по подобие на създаващото се градско самоуправление в Средна и Западна Европа.
Постройки
Жилищните сгради са построени амфитеатрално около главната улица и с фасади, насочени към нея. На мястото на разрушени при татарското нашествие сгради в централната част на града са издигнати нови обществено-административни постройки. Силно ограничената площ, пазена от крепостните стени, е наложила Цитаделата и същинският град да бъдат гъсто застроени. Жилищните сгради са били издигани на няколко етажа с долен етаж изсечен в скалата. Стените, дебели 0.5-0.8 m, са с градеж от ломени камъни, споени с кал. Най-вероятно горните етажи са имали паянтова конструкция. Според начина на градеж можем да предположим за предназначението на постройките в средновековния град и периода на строеж. Разликите са основно в дебелината и начина на градеж на стените:
- Западната крепостна стена е построена върху запазената на височина до 5 m ранновизантийска; едрите каменни блокове са надградени с по-дребни и пълнеж от ломен камък, споени с бял хоросан и подсилени с хоризонтални дървени греди – сантрачи. Стената е дебела 1.5-1.8 m, което е по-малко от долния градеж, но е компенсирано с изкопаването на ров пред нея. От вътрешната страна са били разположени казармени помещения и малка еднокорабна църква. Тя разделя града на две части и е най-добре запазена. В северната й половина се издига кула, която е един от малкото запазени образци на българското крепостно строителство от XIV век. Кулата има четвъртита форма със страна 8.5 m и височина 12 m. Построена е върху основите на подковообразна ранновизантийска входна кула. В горния си край завършва с бойна площадка, заградена с парапет със зъбци. Под тази площадка се намира еркерно наддадено помещение, също пряко свързано с отбранителните функции на кулата. На западната му стена има две амбразури, които се стесняват към външната си страна. През късната античност и известно време през Средновековието в тази кула се намирал западният вход на крепостта, който при едно от преустройствата бил затворен . Новият вход бил изграден южно от кулата. За да бъде по-добре охраняван, над него била построена лека бойна площадка, издадена пред стената. И днес личат гнездата от гредите, които са я поддържали. Това преустройство завършило с изграждането на голям казармен комплекс.
- Източната стена е изградена изцяло наново пред останките от старата и е с дебелина 2.3 m и бастиони изградени на 11 m един от друг.
- Стените на замъка (1.2-1.5 m) са градени в почти неправилни редове от грубо дялан камък едновременно с контрафорсите.
- Жилищните сгради са от ломен камък, споен с кал, основите, които са останали до днес свидетелстват за по-груб градеж.
- С ломени и необрабоени камъни са и лицата на крепостните стени като между тях има пълнеж от баластра и бял хоросан.
- Интересна е и еднокорабната църква при южната стена, която е изцяло изсечена в скалата.
Поминък
Червен е бил голям занаятчийски и железодобивен център. В западната част са разкрити работилници, съоръжения за топене на метал и обработване на рудата, а в Цитаделата е било практикувано ювелирство. Голямото количество от различни монети от ХІV в. и наличието на доста влашки говори за много добре развита търговия, особено с отвъддунавските земи. В църква № 10 са открити тринадесет миниатюрни релефни керамични иконки, скулптурни изображения на птици, разкритите по капители каменни релефи с човешки изображения и други. Занаятчийските квартали са разположени в подножието близо до крепостната стена. Силно развито било и керамичното производство. Червенските грънчари правели както обикновени кухненски, така и съдове със сграфито украса. Много добре било развито златарството, показател за което са многото намерени глинени поти - съдчета за топене на благородни метали, калъпи за отливане на накити, златарски инструменти и др. В едно голямо жилище във вътрешния град заедно с монетно съкровище е открито кюлче сребро и финна сребърна тел, които вероятно са принадлежали на майстор-златар. Част от находките са и пръстени, обеци, сребърни и медни копчета и др. За нуждите на града са извършвани и много строителни работи, което говори за развити - каменоделство, тухларство, дървообработване. Голяма част от населението на Червен се занимавало със земеделие. Предпоставка за това бил затвореният характер на средновековното стопанство, което налагало изхранване и търговия със земеделски произведения. Развито било и скотовъдството. Източно от замъка са запазени обори с изсечени в скалата хранилки за животни. Навсякъде се срещат подкови и кости от домашни животни. Разкритите колективни монетни находки изцяло потвърждават и високото ниво на търговията, която се развивала. Едната съдържа 1815 гроша от Иван Александър с Михаил Асен (1331-1355) и от Иван Шишман (1371-1391). Друго голямо съкровище от грошове на Иван Шишман е било открито в мините, североизточно от града. В същинския град са разкрити две сребърни съкровища от 360 и 495 гроша и полугроша от Иван Александър и сина му Михаил Асен, Иван Срацимир (1360-1396) и влашки монети от втората половина на XIV век. През 1952 г. в западния край на същинския град са разкрити работилници с изсечени в скалата дълбоки крушовидни пещи за топене на желязо. В стените им се забелязва канал за подаване на технологично необходимия въздух. Край тях е намерено голямо количество желязна шлака. Явно това са следи от металургичното производство на Червен, което се базирало на пръснати из района ограничени количества лимонитни и хематитни руди.
Водоизточници
Във връзка с издръжливостта на града при обсада били предвидени и големи запаси вода, съхранявана в две водохранилища. Едното било изсечено в скалната основа, а другото се намирало в едно от помещенията на замъка. Водната кула над кладенеца близо до владетелското жилище също била използвана при обсада. В засводено помещение под кулата имало каптиран извор с голям дебит. По тунел, висок 2,40 м, изграден от правилни клиновидно оформени каменни блокове с шахтовиден отдушник на тавана се стигало до покрит коридор, който достига подножието на отвесната скала. По нея са изсечени стъпала, водещи до замъка. Поради силния наклон на терена стъпала са изградени и в тунела, и в коридора. Водоснабдителното съоръжение осигурявало вода на Цитаделата по време на обсада, затова било здраво укрепено.
Улици
Тесните улици и високите крепостни стени били изградени по начин, който максимално оползотворява наличното пространство и въпреки това остава чувството за простор и подреденост. Преградните стени и напречните зидове спирали врага отвън, но предоставяли живописна гледка към реката и природата на жителите вътре в крепостта. Около църквите в Цитаделата се наблюдават обособени квартали. Уличната мрежа също е много добре изградена. Централната улица представлява основната транспортна ос и пресича града в посока изток-запад като се свързва с извънградските пътища. Около основната улица, както и около няколко второстепенни, са разположени жилищните, стопанските и др. сгради. Тя също е съобразена с отбраната на града. Главната улица преминава близо до замъка, но променя посоката си към тесен проход (ширина 2,60 м), който води към западната порта. Изсечена в скалата, улицата продължава по-надолу и завива рязко към портата. От външната и страна се намирал отбранителният ров. Предполага се, че търговците, житарите, болярите, митрополита и конниците са минавали и по друг път откъм Дунав покрай Селище.
Религия
Върху зидове на църквите от XII - XIV в. са открити няколко рисунки на конници, елени и грифони със странни туловища. Тъй като местността е обитавана още от траките, логично е Червен още преди покръстването да е бил известен езически култов център. В Червен са намерени най-ранните надгробни паметници у нас. Открити са вградени в крепостната стена. В продължение на векове градът е бил военно-административен и религиозен център на хърцоите. Началото на етнографската група "хърцои" се поставя от съюз между българи, славяни и траки, а името "хърцои" е сходно с името на славянското слънчево божество Хърс. Самата крепост се намира до село Кошово. Там са открити жертвеници - т. нар. "шараптани", които са доказателство, че Червен още преди покръстването си е бил могъщ езически култов център. На юг от крепостта е Тумбата, а на север - Голям рай манастир, Малък рай манастир и Кошута, които характеризират Червен като дохристиянски център. И в днешния Червен надгробните паметници са със знаците на "световното дърво" на езичниците. Открит е манастирски комплекс в скалите, за който се знае че е изграден с дарителството на Иван Асен II. Намерени са множество скални икони. В манастира има училище, където са се обучавали младежи за църковния клир и за светски професии. Като митрополитски град Червен бил притегателен център на книжовници, живописци и дейци на средновековната култура. През 1235 г. с обявяването на града за митрополитско средище започва процес на поява, укрепване и развитие на скалното монашество в района, за което свидетелстват множеството скални манастири по долината на р. Русенски Лом, които са тясно свързани с митрополитския център. В пряка връзка с развитието на Червен бил и намиращият се на около петнадесет километра от него голям манастирски комплекс при с. Иваново. В него са запазени стенописи, които бележат върхове в развитието на българското изобразително изкуство и на които се дължи включването на този комплекс в списъка на световното историческо наследство на ЮНЕСКО.
Средновековен път
Открити са останки от средновековен път на около 500 m северозападно от село Червен, в Москов дол. Пътят, застлан с плочи, е бил широк 4.5 m. Малко по надолу от Москов дол, на двата бряга на река Черни Лом, е имало останки от подпорни стълбове на мост. От моста пътят е вървял по северозападния склон на Червенската крепост и е достигал до югозападната част на града. Посоката на пътя показва, че той е водил до Търнов град. От него вероятно е имало отклонение за Русе. Сега само на отделни места е запазена настилката, затревена и покрита с храсти, но трасето добре се очертава.

Статии

Каменните топки от Червен като извор за военната история на България през Средните векове

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/04/blog-post_60.html
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/04/blog-post_71.html
Крепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта ЧервенКрепостта Червен

Планове

Крепостта Червен - план

Местоположение

Надморска височина: 113 m GPS координати: 43°37’24” С.Ш. и 26°01’22” И.Д. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Обявен е за Национален археологически резерват през 1965 г. и е много популярен туристически обект с добре изградена инфраструктура. Проектът "Русе - Иваново - Червен: Пътуване от съвременността към Средновековието" е определен за най-сериозния и мащабен проект по програма ФАР "Развитие на българския културен туризъм". По този проект е саниран пътят от паркинга до охранителната кула, направени са стъпала, изграден е и мост по пешеходния подход до нея, ремонтирани са настилките и са поставени парапети. До паркинга е изграден обслужващ сектор (WC, информационен център, продажба на сувенири). Изградени са още и канализационни шахти, външно електрозахранване до археологическата база, ремонт на съществуващия водопровод.

Източници

Йорданов, Ст., За някои общи и специфични черти в развитието на средновековен Червен през ХІІІ - ХІV в. В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. Станчо Ваклинов, Велико Търново, 1991.
Ковачев, Н., Названията на няколко укрепени средновековни селища като извор за етногенезиса на българския народ. В: Средновековният български град, С., 1980.
Овчаров, Т., Материална култура ва Второто Българско Царство, Велико Търново, 1994.
Харбова, М., Укрепеният български град ХІІІ - ХІV в, 1979.
П. Мутафчиев, В. Мутафчиева, История на българския народ, С., 1995.
Цв. Дремсизова- Нелчинова и Д. Иванов (1983) "Археологически паметници в Русенски окръг", стр. 77,
Център за пропаганда, информация и печат при Комитета за култура гр. София
Автор: Христинка Христова, Ангел Конаклиев
Снимки: Милко Гърдев, Янислав Желев

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 131
Най-нов emilia_n

Последни коментари