Общ. Белене

Общ. Белене

Релефът на територията на общината е предимно равнинен. Надморската височина на Беленската низина е 20,80м. Най-високата точка е при с.Деков - 35 м., а най-ниската в гр.Белене – 20 м. Водните ресурси на общината са ограничени /гъстотата на речната мрежа е под 0,2 км./кв.км. Преобладават воднонапорните подпочвени води. Основно влияние върху водните ресурси на общината оказва р. Дунав. Общата твърдост на водата е висока – 3 до 11 мг./equ. В землището на гр. Белене съществува неразработен топъл минерален извор с температура на водата 47°С. Град Белене е селище с близо десет вековна история. Данните за неговото възникване датират от 1086 година, когато част от павликянското население, след потушаване на Тракийското въстание напуска околностите на Пловдив и се заселва до разрушения и обезлюден древноримски кастел Димум. За произхода на името Белене има редица хипотези, легенди и предания. Допуска се, че то произлиза от името на крепостта Белятово – едно от средищата на павликанството в Пловдивско. Друго разпространено предположение е, че името произхожда от израза “белене” на сукно, с което са се занимавали местните девойки. Животът тук датира от дълбока древност. В локализираните над 20 тракийски могили, са открити пет културни пласта. Първите датират от късния неолит, продължават през бронзовата и медната епоха и говорят за непрекъснат живот по тези места в продължение на 1200 години. От ІV век пр.н.е. до началото на І-ви век от н.е. тези земи са обитавани от тракийско племе гети, наричано димензи. През следващите векове, някъде до Vв. от н.е. тракийското селище с флотска база прераства в укрепен граничен лагер – кастела Димум /части от него могат да се видят северно от у-ще “Васил Левски”/. Тази крайпътна станция между Белград и Константинопол, между Секуриска /в наши дни с. Бяла вода/ и Нове /Свищов/ с пет крепости е служела за пристан и стануване на кораби. Крепостта е претърпявала четири големи вражески нападения и два строителни периода. Керамичните материали от Димум свидетелстват, че теренът му е бил обитаван от славянобългари през ІХ-Х век. Средновековни византийски и български монети маркират наличието му и през Х-ХІV век, а археологическите находки от последния културен пласт показват, че то е съществувало без прекъсване до наши дни благодарение на последните му заселници – павликяните.През годините тук се заселват турци, власи и православни. Те и до днес са се запазили като религиозни общности със своя бит и култура и живеят в мирно съжителство и разбирателство. На територията на града съществуват три църкви – 2 католически – “Рождество на Блаженна Дева Мария” /построена през 1860година/ и “Свети Антон Падуански” /1893г./ и една източно православна – “Свети Георги” /1874г./.

Image: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 836
Най-нов pirin

Последни коментари